tzuke

За тези, които не са разбрали имам нов блог - www.inthya.bloghub.org и там си пиша редовно!

Днес се навършва един месец откакто се радвам на живота като член на екипа на Атом (www.atomsolutions.net). Може да ме поздравите За този един месец открих в себе си неподозирани заложби и някакви функции на Photoshop дето не съм предполагала че съществуват. Някакси съм горда със себе си.

По този повод мисля че е време да си взема четвътък и петък почивка и да ида да видя какво прави морето, дали още е там. Все пак може да са му дръпнали тапата и да е изтекло Някакви такива слухове се носят и искам да видя с очите си

Косьооооооооооооооооооооооооо искам почивкаааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!! И някоя друга паричка ако може

Какви може да ги свърши човек за 24 часа? Или по-скоро какъв е извода от въпросните приблизително 24 часа? Аз специално се измъкнах с хокейна фанелка (No.28 Mladenov - обожавам тази фанелка), възможност да замина на море и една доста широка усмивка.

Ама не си мислете, че е било лесно, всичко си има цената. Моя случай - 18 пропуснати повиквания + 1 на домашния телефон и голямо желание да се събудя и да е понеделник, за да ида на работа и никой с нищо да не ме занимава или просто земята да се отвори и да ме погълне и повече да не видя бял свят….

С други думи: Работите с Жоро хокеиста отекоха, поради необяснимото желание на моята особа да се хвърли в прегръдките на бившето ми гадже. Явно съм наистина загубена кауза… Какво да се прави - нали знаете: хубавите ябълки прасетата ги ядат ( :D). Абе важното е смях да има, а пък аз ще си спя с хокейната фанелка на националния отбор.

П.П За да не решите че съм много зла и просто съм оставила човека да си звъни нека поясня: Отидохме на кафе, обясних му съвсем спокойно за какво става въпрос, човека си поръча едно Джони и го прие много по-добре отколкото очаквах.

Не мога да ги разбера, честно! Първо правиш чудеса докато ги свалиш, после почвате няклаква безумна връзка под предлог “смених работата мила, и не можем да се виждаме често”, после в един момент решават че са адски влюбени в теб и не те оставят да дишаш и мрънкат, и дуднат, и те тормозят и тн. В един момент след повече от година, когато решиш че е крайно време да приключиш с този… този АБСУРД.. решава че е редно да ти слага пари в деколтето!

И това само защото си продължаваш живота по права линия без него?! ДъъъъЪЪЪъ!

А пък да обяснявам КАКВА всъщност беше връзката… няма смисъл, прекалено е дълги и прекалено ТЕГАВО!

Въпреки, че ни посрещна с 3 отчайващо гадни дни, морето пак ми се усмихваше и ми говореше. Обичам гледката, докъдето ти поглед стига само вода и светлини! А ти си седиш на терасата и си къркаш.

Разбира се наличието на германци ми разваляше настроението, но след мача Германия - Италия им го върнах тъпкано, говорейки цял ден на италиански. Чуруликащото “Buon giorno!” така им лазеше по нервите, че физиономиите им ставаха сини!

Хора, един съвет от мен. НЕ вярвайте на туристически агенции и сайтове на хотели. Нашите се набиха с безбожна сума, за да идем семейно на море за 6 дена, за уж 5 звезден хотел на Св. Св. Константин и Елена, а беше пълна пумия. Храната беше гадна и мазна, ресторанта нямаше тераса, а обслужването беше ПОД всякаква критика! Имаше единствено 2 барманчета дето бяха много общителни и симпатични, ама пък и не ме оставиха да си закусвам спокойно първата сутрин като се запознахме.

даааааааа… дойде ред на басейна… Малък и гаден, а така наречения пуул-бар… нямаше лимони, вода или стъклени чаши.

Колкото до плажа… ми беше изкуствен - ивица строителен пясък, ивица бетон, море. Е да де, ама като се облещи тоя вятър насреща целия пясък отиде в басейна и получи някакъв странен жълтеникаво-зелен цвят, а пък на “плажа” зеееееейййййна един бетооооон, ама ЯКО БЕТОН!

На 6тия ден си хванахме парцалите и отидохме в Арапя до края на седмицата. Аграрен, оф роуд път до хотела и навсякъде каравани и палатки! БЛЯХ!

Уж нов, хубав хотел 4 + звезди, то мноо хубаво, ама собственика беше излъгал майка ми че се намира на плажа… А що се отнася до персонала - всички пряки и не пряки роднини на собственика и никой нямаше никаква идея каква точно функция изпълнява. Ама поне басейна ставаше… По-малък беше отколкото в Долфин Марина, ама поне беше чист.

И  при такива условия мина моята почивка. Прекарах си цялото време в спане и четене на весели женски романи с хепи енд. Може да се каже че съм си починала хубаво, въпреки всичко останало.